Skip to main content
Erasmus+ home page Erasmus+ home page

Erasmus+

EU programme for education, training, youth and sport
Search the guide

Приоритети на програмата „Еразъм+“

Приобщаване и Многообразие

Програмата има за цел да насърчава равните възможности и достъпа, приобщаването, многообразието и справедливостта посредством всички включени в нея действия. Организациите и самите участници с по-малко възможности са в основата на тези цели и с оглед на това програмата предоставя механизми и ресурси на тяхно разположение. Организациите следва да възприемат приобщаващ подход при разработването на своите проекти и дейности , така че те да са достъпни за различни участници.

За постигането на тази цел националните агенции също играят основна роля за подкрепата на проектите, така че те да бъдат възможно най-приобщаващи и многообразни. Въз основа на общите принципи и механизми на европейско равнище националните агенции ще изготвят планове за приобщаване и многообразие, за да отговорят най-добре на нуждите на участници с по-малко възможности и да предоставят подкрепа на организациите, работещи с тези целеви групи в съответния национален контекст. Едновременно ресурсните центрове SALTO, които подкрепят изпълнението на програмата, също са ключови участници в популяризирането и внедряването на мерките за приобщаване и многообразие, по-специално с цел събирането на знания и разработването и извършването на дейности за изграждане на капацитет за персонала на националната агенция и за бенефициерите на програмите. Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) също играе не по-малко важна роля за програмните направления с пряко управление. В трети държави, които не са асоциирани към програмата, делегациите на ЕС и — където има такива — националните бюра на програмата „Еразъм+“ (НБЕ) и координационните центрове на програмата „Еразъм+“ също са от ключово значение за това програмата да достигне по-близо до целевите групи, към които е насочена настоящата стратегия.

Разработени са Рамка от мерки за приобщаване1 , както и Стратегия за приобщаване и многообразие2 , които обхващат всички области на програмата, с цел да се приложат тези принципи, като се подкрепи по-лесният достъп до финансиране за по-широк кръг организации и се достигне по-успешно до повече участници с по-малко възможности. По този начин се създават също и пространство и механизми за подкрепяните чрез програмата проекти, в които е предвидена работа по въпроси, свързани с приобщаването и многообразието. Настоящата стратегия е предназначена да допринесе за преодоляване на пречките пред достъпа до такива възможности във и извън Европа, които различните целеви групи може да срещнат.

Даденият по-долу списък с потенциални пречки от този род не е изчерпателен и е предназначен само за ориентир при предприемането на действия с оглед на увеличаването на достъпността и достигането до хора с по-малко възможности. Тези пречки могат да възпрепятстват тяхното участие както като самостоятелен фактор, така и в съчетание помежду си:

  • Увреждания: Тук се включва физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки от обкръжаващата среда би могла да възпрепятства пълноценното и ефективно участие на даден човек в обществото равноправно с останалите3 .
  • Здравословни проблеми: Пречките могат да възникнат в резултат на здравословни проблеми, включително тежки заболявания, хронични заболявания или всяко друго състояние, свързано с физическото или психичното здраве, което възпрепятства участието в програмата.
  • Пречки, свързани със системите за образование и обучение: Хората, които по различни причини трудно се справят в системите за образование и обучение, както и преждевременно напускащите училище, хората, незаети с работа, учене или обучение (NEET) и нискоквалифицираните възрастни могат да срещнат пречки. Въпреки че и други фактори могат да оказват въздействие, тези образователни затруднения, които могат да бъдат свързани и с лични обстоятелства, произтичат най-вече от образователна система, която създава структурни ограничения и/или в която не се отчитат напълно специфичните потребности на всеки отделен човек. Хората могат също така да срещат пречки пред участието, когато структурата на учебните програми затруднява мобилността с цел образование или обучение в чужбина по време на обучението им.
  • Културни различия: Културните различия могат да бъдат възприемани като пречки от хора от различни среди, но те могат да засегнат особено сериозно хората с по-малко възможности. Подобни различия могат да представляват значителна пречка пред ученето като цяло, още повече за мигрантите или бежанците — и особено за новопристигналите мигранти, за хората, принадлежащи към национално или етническо малцинство, за хората, използващи жестомимичен език, за хората, които изпитват трудности, свързани с езиковото им адаптиране или културното им интегриране, и т.н. Съприкосновението с чужд език и различна култура при участието в каквито и да било дейности по програмата могат да обезкуражат хората и донякъде да ограничат ползите от тяхното участие. Подобни културни различия могат дори да попречат на потенциалните участници да кандидатстват за подкрепа чрез програмата и по този начин да бъдат цялостна пречка пред достъпа.
  • Социални пречки: Трудностите, свързани със социалното приспособяване, като ограничени социални компетентности, антисоциално или високорисково поведение, (предишни) закононарушения, (предишна) злоупотреба с наркотици или с алкохол или социална маргинализация, могат да представляват пречка. Други социални пречки могат да възникнат вследствие на семейни обстоятелства, например поради това, че участникът е първият в семейството, получил достъп до висше образование, родител (особено самотен родител), лице, което полага грижи за другите, лице, издържащо семейството, сирак или лице, което е живяло или живее в институция.
  • Икономически пречки: Икономически неравностойното положение, свързано например с нисък стандарт на живот, ниски доходи, учещи, които трябва да работят, за да се издържат, зависимост от системата за социално подпомагане, дългосрочна безработица, несигурно положение или бедност, липса на жилище, задлъжнялост или финансови проблеми и т.н., може да представлява пречка. Други трудности могат да възникнат в резултат на ограничената прехвърляемост на услуги (по-специално в подкрепа на хора с по-малко възможности), които трябва да бъдат „мобилни“ заедно с участниците, когато те пътуват до отдалечено място или още повече, в чужбина.
  • Пречки, свързани с дискриминация: Такива пречки могат да възникнат в резултат на дискриминация, свързана с пол, възраст, етническа принадлежност, религия, убеждения, сексуална ориентация, увреждане или с комбинирани фактори (комбинация от две или няколко от посочените пречки, свързани с дискриминация).
  • Географски пречки: Животът в отдалечени или селски райони, на малки острови или в периферни/най-отдалечени райони4 , в градски предградия, в райони със слабо развити услуги (ограничен обществен транспорт, неразвита инфраструктура) или в по-слабо развити райони в трети държави и т.н., може да представлява пречка.

Цифрова Трансформация

Пандемията от COVID-19 изведе на преден план значението на цифровото образование за цифровата трансформация, от която Европа се нуждае. В него особено категорично се прояви нарасналата необходимост от използване на потенциала на цифровите технологии за преподаване и обучение и от развиване на цифрови умения за всички. В съответствие със стратегическите приоритети на плана за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.)5 програмата има за цел да подкрепя това начинание за ангажиране на учещите, преподавателите, младежките работници, младежите и организациите по пътя към цифровата трансформация.

Програмата ще подкрепя първия стратегически приоритет на плана за действие — развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование чрез изграждането на капацитет и критично разбиране във всички видове институции за образование и обучение за използването на възможностите на цифровите технологии за преподаване и учене на всички равнища и във всички сектори, както и за разработването и прилагането на планове за цифрова трансформация на образователните институции.

Програмата ще подкрепя и втория стратегически приоритет на плана за действие, като подпомага действия, насочени към подобряването на цифровите умения и развитието на цифрови компетентности на всички равнища в обществото и за всички (включително младежите с по-малко възможности, студентите, търсещите работа и работниците). Акцентът ще бъде поставен върху насърчаването на основни и на усъвършенствани цифрови умения, както и на цифровата грамотност, която е от съществено значение за всекидневния живот и дава възможност на хората да се ориентират в свят, изпълнен с алгоритми, и да участват пълноценно в гражданското общество и демокрацията.

В съответствие с тези два стратегически приоритета на плана за действие ще бъде създаден Европейски център за цифрово образование с цел да се укрепи сътрудничеството в областта на цифровото образование на равнището на ЕС и да се допринесе за обмена на добри практики, съвместното създаване и извършването на експериментални изследвания. Целта на центъра ще бъде да подпомага държавите членки чрез по-тясно междусекторно сътрудничество, като цифровото образование се разглежда от перспектива на учене през целия живот. Центърът ще установява връзка между националните органи, частния сектор, експертите, изследователите, доставчиците на образование и обучение и гражданското общество чрез по-гъвкаво развитие на политиката и практиката в областта на цифровото образование.

Програмата следва да достига до по-голяма целева група в рамките на Съюза и извън него чрез по-широко използване на информационни, комуникационни и технологични инструменти, съчетано използване на физическа мобилност и виртуално учене и виртуално сътрудничество.

Околна среда и борба с изменението на климата

Околната среда и действията в областта на климата са ключови приоритети за ЕС понастоящем и за в бъдеще. Съобщението относно Европейския зелен пакт6 е нова европейска стратегия за растеж, в която се признава ключовата роля на училищата, институциите за обучение и университетите за ангажиране на учениците, родителите и по-широката общественост с промените, необходими за успешния преход към постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Освен това в Препоръката на Съвета относно ученето, насочено към екологичния преход7 се подчертава необходимостта да се предоставят на учещите от всички възрасти възможности да научат за климатичната криза и за устойчивостта както във формалното, така и в неформалното образование, и да се превърне ученето за екологичния преход в приоритет в политиките и програмите за образование и обучение. Устойчивостта следва да стане част от цялостния спектър на образованието и обучението, включително учебните програми, професионалното развитие на преподавателите, както и сградите, инфраструктурата и операциите. Програмата „Еразъм+“ ще бъде ключов инструмент за изграждането на знания, умения и нагласи по отношение на изменението на климата и ще подкрепя устойчивото развитие както в рамките на Европейския съюз, така и извън него. Програмата ще увеличи броя на възможностите за мобилност в екологични, ориентирани към бъдещето области, чрез които се насърчава развитието на компетентности, подобряват се перспективите за професионална реализация и се ангажират участниците в области, които са от стратегическо значение за устойчивия растеж, като се обръща специално внимание на развитието на селските райони (устойчиво земеделие, управление на природните ресурси, опазване на почвите, биоземеделие). Освен това „Еразъм+“, в основата на която е мобилността, следва да се стреми към неутралност по отношение на въглеродните емисии чрез насърчаване на устойчиви видове транспорт и по-отговорно към околната среда поведение.

Околната среда и борбата с глобалното затопляне ще се превърнат в хоризонтален приоритет при подбора на проекти. Приоритет ще се дава на проекти, насочени към развитието на компетентности в различни сектори, свързани с околната среда, включително в рамките на приноса на образованието и културата за целите за устойчиво развитие, разработването на стратегии и методологии за екологични секторни умения, на ориентирани към бъдещето учебни програми, както и на инициативи, подкрепящи планираните подходи на участващите организации по отношение на устойчивостта на околната среда.

Чрез използването на иновативни практики, насърчавано от програмата, учещите, персоналът и младежките работници, ще могат да се превърнат в истински фактори на промяната (например чрез икономия на ресурси, намаляване на потреблението на енергия, на отпадъците и на въглеродния отпечатък, възможност за устойчив избор на хранене и мобилност и др.). Предимство ще се дава и на проекти, които чрез дейности в областта на образованието, обучението, младежта и спорта създават възможности за промяна на поведението с оглед на индивидуалните предпочитания, културните ценности, информираността и по-общо подкрепят активното участие за устойчиво развитие.

Ето защо при разработването на дейност участващите организации и участниците следва да полагат усилия за включването на екологични практики във всички проекти, като това ще ги насърчава да обсъждат и да проучват въпросите на околната среда, да анализират възможностите за действие на местно равнище и да намират алтернативни, по-екологични начини за изпълнение на дейностите си.

Платформи като Европейската платформа за училищно образование (включително eTwinning) и EPALE ще продължат да създават помощни материали и да улесняват обмена на ефективни образователни практики и политики за устойчивост на околната среда. Програмата „Еразъм+“ е и мощен инструмент за обхващане и ангажиране на широк спектър от участници в нашето общество (училища, университети, доставчици на ПОО, младежки и спортни организации, НПО, местни и регионални органи, организации на гражданското общество и т.н.), които могат да се превърнат в активни участници в прехода към неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Участие в демократичния живот, общи ценности и гражданска ангажираност

В програма „Еразъм“ се отчита ограниченото участие на гражданите в демократичните процеси и недостатъчните им знания за Европейския съюз и им се предлага съдействие в преодоляването на трудностите да се ангажират и да участват активно в своите общности или в политическия и социалния живот на Съюза. Укрепването на разбирането на гражданите за Европейския съюз от ранна възраст е от решаващо значение за бъдещето на Съюза. Редом с формалното образование неформалното учене може да подобри разбирането на гражданите за Европейския съюз и да насърчи чувството на принадлежност към него.

Програмата подкрепя активното гражданство и етиката в ученето през целия живот; тя насърчава развитието на социални и междукултурни компетентности, критичното мислене и медийната грамотност. Даден е приоритет на проекти, които предлагат възможности за участие на хората в демократичния живот и за социално и гражданско ангажиране чрез формални или неформални дейности за учене. Обръща се особено внимание на повишаването на осведомеността и разбирането на контекста на Европейския съюз, по-специално по отношение на общите ценности на ЕС, принципите на единството и многообразието и тяхното социално, културно и историческо наследство.

В областта на младежта е разработена стратегия за младежко участие8 , с която да се осигури обща рамка и да се подкрепи използването на програмата за насърчаване на участието на младежите в демократичния живот. Стратегията има за цел да подобри качеството на младежкото участие в програмата и допълва основните документи на ЕС в областта на политиката за младежта, като стратегията на ЕС за младежта и целите на ЕС за младежта. Инструментариумът за младежко участие9 придружава стратегията и има за цел да се увеличи на практика участието на младежите във всяко от действията на програмата чрез споделяне на ноу-хау, препоръки, инструменти и практически насоки. В модулите на инструментариума е отделено специално внимание на това как да се обхванат новите хоризонтални приоритети в проектите.