Skip to main content
Erasmus+ home page Erasmus+ home page

Erasmus+

EU programme for education, training, youth and sport
Search the guide

Приоритети на програмата „Еразъм+“

Приобщаване и многообразие

Програмата има за цел да насърчава равните възможности и достъпа, приобщаването, многообразието и справедливостта посредством всички включени в нея действия. Самите организации и участници с по-малко възможности са в основата на тези цели и с оглед на това програмата предоставя механизми и ресурси на тяхно разположение. Организациите следва да възприемат приобщаващ подход при разработването на своите проекти и дейности , така че те да са достъпни за различни участници.

Националните агенции също играят централна роля за подкрепата на проектите, така че те да бъдат възможно най-приобщаващи и многообразни. Въз основа на общите принципи и механизми на европейско равнище националните агенции ще изготвят планове за приобщаване и многообразие, за да отговорят най-добре на нуждите на участници с по-малко възможности и да предоставят подкрепа на организациите, работещи с тези целеви групи в съответния национален контекст. Едновременно ресурсните центрове SALTO, които подкрепят изпълнението на програмата, също са ключови участници в популяризирането и внедряването на мерките за приобщаване и многообразие, по-специално с цел събирането на знания и разработването и извършването на дейности за изграждане на капацитет за персонала на националната агенция и за бенефициерите на програмите. Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) също играе не по-малко важна роля за програмните направления с пряко управление. В трети държави, които не са асоциирани към програмата, делегациите на ЕС и — където има такива — националните бюра на програма „Еразъм+“ (НБЕ) и координационните центрове на програма „Еразъм+“ са от ключово значение за това програмата да достигне по-близо до съответните целеви групи.

Разработени са Рамката от мерки за приобщаване1 , както и Стратегията за приобщаване и многообразие2 , които обхващат всички области на програмата, с цел да се приложат тези принципи, като се подкрепи по-лесният достъп до финансиране за по-широк кръг организации и се достигне по-успешно до повече участници с по-малко възможности. С тях се създават също и пространство и механизми за проектите, в които е предвидена работа по въпроси, свързани с приобщаването и многообразието. Настоящата стратегия е предназначена да допринесе за преодоляване на пречките пред достъпа до такива възможности във и извън Европа, които различните целеви групи може да срещнат.

Даденият по-долу списък с потенциални пречки от този род не е изчерпателен и е предназначен само за ориентир при предприемането на действия с оглед на увеличаването на достъпността и достигането до хора с по-малко възможности. Тези пречки могат да възпрепятстват тяхното участие както като самостоятелен фактор, така и в съчетание:

  • Увреждания: Тук се включва физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки от обкръжаващата среда би могла да възпрепятства пълноценното и ефективно участие на даден човек в обществото равноправно с останалите3 .
  • Здравословни проблеми: Пречките могат да възникнат в резултат на здравословни проблеми, включително тежки заболявания, хронични заболявания или всяко друго състояние, свързано с физическото или психичното здраве, което възпрепятства от участие в програмата.
  • Пречки, свързани със системите за образование и обучение: Хората, които по различни причини трудно се справят в системите за образование и обучение, както и преждевременно напускащите училище, хората, незаети с работа, учене или обучение (NEET) и нискоквалифицираните възрастни могат да срещнат пречки. Въпреки че и други фактори могат да оказват въздействие, тези образователни затруднения — макар и евентуално свързани с лични обстоятелства — произтичат най-вече от образователни системи, които създават структурни ограничения и/или в които не се отчитат напълно специфичните потребности на всеки отделен човек. Хората могат също така да срещат пречки пред участието, когато структурата на учебните програми затруднява мобилността с цел образование или обучение в чужбина по време на обучението им.
  • Културни различия: Културните различия могат да бъдат възприемани като пречки от хора от различни среди, но те могат да засегнат особено сериозно хората с по-малко възможности. Подобни различия могат да представляват значителна пречка пред ученето като цяло, още повече за хората с мигрантски или бежански произход — включително, но не само за новопристигналите мигранти, за хората, принадлежащи към национално или етническо малцинство, за хората, използващи жестомимичен език или за хората, които изпитват трудности, свързани с езиковото им адаптиране или културното им интегриране. Съприкосновението с чужди езици и културни различия при участието в каквито и да било дейности по програмата може да обезкуражи някои хора и донякъде да ограничи ползите от тяхното участие. Подобни културни различия могат дори да попречат на потенциалните участници да кандидатстват за подкрепа чрез програмата и по този начин да бъдат цялостна пречка пред достъпа.
  • Социални пречки: Трудностите, свързани със социалното приспособяване, като ограничени социални компетентности, антисоциално или високорисково поведение; (предишни) закононарушения, (предишна) злоупотреба с наркотици или с алкохол или социална маргинализация, могат да представляват пречка. Други социални пречки могат да възникнат вследствие на семейни обстоятелства, например поради това, че участникът е първият в семейството, получил достъп до висше образование, родител (особено самотен родител), лице, което полага грижи за другите, лице, издържащо семейството, сирак или лице, което е живяло или живее в институция.
  • Икономически пречки: Пречка може да представлява икономически неравностойното положение, свързано например с нисък стандарт на живот, ниски доходи, учащи, които трябва да работят, за да се издържат, зависимост от системата за социално подпомагане, дългосрочна безработица, несигурно положение или бедност, липса на жилище, задлъжнялост или финансови проблеми. Други трудности могат да възникнат в резултат на ограничената възможност за прехвърляне на услуги (по-специално подкрепата за хора с по-малко възможности), които трябва да бъдат „мобилни“ заедно с участника, когато той участва в дейности извън мястото си на пребиваване, или още повече, в чужбина.
  • Пречки, свързани с дискриминация: Такива пречки могат да възникнат в резултат на дискриминация, свързана с пол, възраст, етническа принадлежност, религия, убеждения, сексуална ориентация, увреждане или с комбинирани фактори (комбинация от два или няколко от посочените видове дискриминация).
  • Географски пречки: Например животът в отдалечени или селски райони, на малки острови или в периферни/най-отдалечени райони4 , в градски предградия, в райони със слабо развити услуги (ограничен обществен транспорт, неразвита инфраструктура) или в по-слабо развити райони в трети държави, може да представлява пречка.

Цифрова Трансформация

За да подкрепи цифровата трансформация по ориентиран към човека начин и да се справи по-ефективно с обществените предизвикателства като изкуствения интелект и дезинформацията, Европа се нуждае от системи за образование и обучение, които са пригодени към цифровата ера. В съответствие със стратегическите приоритети на ​​ Плана за действие в областта на цифровото образование5  (2021—2027 г.) и с двете препоръки на Съвета6 , приети през ноември 2023 г., във връзка с а) основните фактори, способстващи успешното цифрово образование и обучение, и б) подобряването на предоставянето на цифрови умения в образованието и обучението, програмата „Еразъм+“ може да играе ключова роля за подпомагане на гражданите от всички възрасти да придобият цифровите умения и компетентности, от които те се нуждаят, за да живеят, да учат, да работят, да упражняват правата си, да бъдат информирани, да имат достъп до онлайн услуги, да общуват, да консумират критично и да създават и разпространяват цифрово образователно съдържание.

Програмата ще подкрепя първия стратегически приоритет на плана за действие — развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование, чрез изграждането на капацитет и критично разбиране за използването на възможностите на цифровите технологии за преподаване и учене във всички видове институции за образование и обучение на всички равнища и във всички сектори, както и за разработването и прилагането на планове за цифрова трансформация за образователните институции.

Програмата ще подкрепя и втория стратегически приоритет на плана за действие, като подпомага действия, насочени към подобряването на цифровите умения и развитието на цифрови компетентности на всички равнища в обществото и за всички (включително младежите с по-малко възможности, студентите, търсещите работа и работниците). Акцентът ще бъде поставен върху насърчаването на основни и на усъвършенствани цифрови умения, както и на цифровата грамотност, която е от съществено значение за всекидневния живот и дава възможност на хората да се ориентират в свят, изпълнен с алгоритми, и да участват пълноценно в гражданското общество и демокрацията.

В съответствие с тези два стратегически приоритета на плана за действие бе създаден Европейският център за цифрово образование7  с цел да се укрепи сътрудничеството в областта на цифровото образование на равнището на ЕС и да се допринесе за обмена на добри практики, съвместното създаване и извършването на експериментални изследвания. Целта на центъра е да подпомага държавите членки чрез по-тясно междусекторно сътрудничество, като цифровото образование се разглежда от гледна точка на ученето през целия живот. Центърът установява връзка между националните органи, частния сектор, експертите, изследователите, доставчиците на образование и обучение и гражданското общество чрез по-гъвкаво развитие на политиката и практиката в областта на цифровото образование.

Програмата следва да достига до по-голяма целева група в рамките на Съюза и извън него чрез по-широко използване на информационни, комуникационни и технологични инструменти, съчетано използване на физическа мобилност и виртуално учене и виртуално сътрудничество.

Околна среда и борба с изменението на климата

Околната среда и действията в областта на климата са ключови приоритети за ЕС понастоящем и за в бъдеще. Съобщението относно Европейския зелен пакт8  е новата европейска стратегия за растеж, в която се признава ключовата роля на училищата, институциите за обучение и университетите за ангажиране на учениците, родителите и по-широката общественост с промените, необходими за успешния преход към постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Освен това в Препоръката на Съвета относно ученето, насочено към екологичния преход9 , се подчертава необходимостта да се предоставят на учащите от всички възрасти възможности да научат за климатичната криза и за устойчивостта както чрез формалното, така и чрез неформалното образование, и да се превърне ученето за екологичния преход в приоритет в политиките и програмите за образование и обучение. Устойчивостта следва да стане част от цялостния спектър на образованието и обучението, включително учебните програми, професионалното развитие на преподавателите, както и сградите, инфраструктурата и дейността. Програмата „Еразъм+“ е ключов инструмент за изграждането на знания, умения и нагласи по отношение на изменението на климата и подкрепата на устойчивото развитие както в рамките на Европейския съюз, така и извън него. Програмата ще увеличи броя на възможностите за мобилност в екологични, ориентирани към бъдещето области, чрез които се насърчава развитието на компетентности, подобряват се перспективите за професионална реализация и се ангажират участниците в стратегически области за устойчивия растеж, като се обръща специално внимание на развитието на селските райони (устойчиво земеделие, управление на природните ресурси, опазване на почвите, биоземеделие). Освен това „Еразъм+“, в основата на която е мобилността, следва да се стреми към неутралност по отношение на въглеродните емисии чрез насърчаване на устойчиви видове транспорт и по-отговорно към околната среда поведение.

Околната среда и борбата с глобалното затопляне са хоризонтален приоритет при подбора на проекти. Приоритет ще се дава на проекти, насочени към развитието на компетентности в различни сектори, свързани с околната среда, включително в рамките на приноса на образованието и културата за целите за устойчиво развитие, разработването на стратегии и методологии за екологични секторни умения, на ориентирани към бъдещето учебни програми, както и на инициативи, подкрепящи планираните подходи на участващите организации по отношение на устойчивостта на околната среда.

Чрез използването на иновативни практики, насърчавано от програмата, учещите, персоналът и младежките работници, ще могат да се превърнат в истински фактори на промяната (например чрез икономия на ресурси, намаляване на потреблението на енергия, на отпадъците и на въглеродния отпечатък, възможност за устойчив избор на хранене и мобилност). Предимство ще се дава и на проекти, които чрез дейности в областта на образованието, обучението, младежта и спорта създават възможности за промяна на поведението с оглед на индивидуалните предпочитания, културните ценности, информираността и по-общо подкрепят активното участие за устойчиво развитие.

Ето защо при разработването на дейности участващите организации и участниците следва да полагат усилия за включването на екологични практики във всички проекти, като това ще ги насърчава да обсъждат и да проучват въпросите на околната среда, да анализират възможностите за действие на местно равнище и да намират по-екологични начини за изпълнение на дейностите си.

Платформи като Европейската платформа за училищно образование (включително eTwinning) и EPALE ще продължат да създават помощни материали и да улесняват обмена на ефективни образователни практики и политики за устойчивост на околната среда. Програмата „Еразъм+“ е и мощен инструмент за обхващане и ангажиране на широк спектър от участници в нашето общество (училища, университети, доставчици на ПОО, младежки и спортни организации, НПО, местни и регионални органи, организации на гражданското общество и т.н.), които могат да се превърнат в активни участници в прехода към неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Участие в демократичния живот, общи ценности и гражданска ангажираност

В програма „Еразъм“ се отчита ограниченото участие на гражданите в демократичните процеси и недостатъчните им знания за Европейския съюз и им се предлага съдействие в преодоляването на трудностите да се ангажират и да участват активно в своите общности и в политическия и социалния живот на Съюза. Укрепването на разбирането на гражданите за Европейския съюз от ранна възраст е от решаващо значение за бъдещето на Съюза. Редом с формалното образование неформалното учене може да подобри разбирането на гражданите за Европейския съюз и да насърчи чувството на принадлежност.

Програмата подкрепя активното гражданство и етиката в ученето през целия живот и насърчава развитието на социални и междукултурни компетентности, критичното мислене и медийната грамотност. Даден е приоритет на проекти, които предлагат възможности за участие на хората в демократичния живот, както и за социално и гражданско ангажиране чрез дейности за формално или неформално учене. Обръща се особено внимание на повишаването на осведомеността и разбирането на контекста на Европейския съюз, по-специално по отношение на общите ценности на ЕС, принципите на единството и многообразието и тяхното социално, културно и историческо наследство.

В областта на младежта е разработена стратегията за младежко участие10 , с която да се осигури обща рамка и да се подкрепи използването на програмата за насърчаване на участието на младежите в демократичния живот. Стратегията има за цел да подобри качеството на младежкото участие в програмата и допълва основните документи на ЕС в областта на политиката за младежта, като стратегията на ЕС за младежта и целите на ЕС за младежта11 . Инструментариумът за младежко участие12  придружава стратегията и има за цел да се увеличи на практика участието на младежите във всяко от действията на програмата чрез споделяне на ноу-хау, препоръки, инструменти и практически насоки. В модулите на инструментариума е отделено специално внимание на това как да се обхванат новите хоризонтални приоритети в проектите.